За работата ми като детегледачка, детството, отговорността и отдадеността в създаването на по-добра среда за децата.
Във всяко едно дете живее един създател и творец и мечтател, който иска да постигне велики неща, да е като „кака Мими“, „Супермен“, като порасне да стане космонавт, художник или танцьор.
И аз като дете обичах да танцувам и да пея, мечтаех да стана певица и да покорявам сцена с милиони фенове. Сега, след толкова години, си давам сметка колко безумна е била мечтата ми. Скоро един баща ме попита „Как да помогнем на децата да мечтаят?“, аз му отвърнах „По-важният въпрос е как да помогнем на децата да останат мечтатели и когато пораснат?“ А може би мечтата ми не е била чак толкова безумна?!
Като дете приемах възрастните за завършени, безгрешни и идеални личности. Мислех си, че те знаят цялата истина за света и всичко, което казват и правят е правилно.
Имала съм свои „герои“, на които исках да приличам и подражавам. Сега, след време, с много четене и работа с деца разбирам израза „Децата взимат пример от възрастните.“ Във времето установих, че и възрастните грешат! Дори най-безгрешните, и няма лошо в това!
Като дете на разведени родители обстоятелствата и хората ме накараха още от ранна възраст да наблюдавам и анализирам другите, да задавам въпроси „Защо хората постъпват по определен начин?“, „Кой съм аз?“, „Какъв е смисълът на моето съществуване?“ Не бях от социалните деца в училище, дори обратното – бях си аутсайдер.
Именно защото исках да разбера хората и себе си, записах да уча специалност „психология“. След като се отказах от мечтата си да стана певица, реших да съм „лечителката на човешките души. “
Записах случайно стаж в „Център за деца с емоционално-поведенчески нарушения“ и от този ден нататък започна моето невероятно приключение с децата, личностното развитие, бизнеса и предприемачеството. Този ден не предполагах, че ще правя нещата, които правя в момента!
На първия ден от моя стаж, влязох в терапевтичната стая и едно мъниче, седнало на земята и играещо с кукли, ме погледна с големите си сини очички и ми се усмихна, седнах до него и започнахме да си играем. Това беше моят първи досег с децата.
След стажа работих в агенция за детегледачки, гледала съм деца на различна възраст от бебета до 14 годишни. Там установих, че да станеш част от живота на едно едно дете и да допринесеш с добър пример за неговото израстване и развитие е най-удовлетворяващото чувство на света. Започнах да чета книги на тема детска психология, детско развитие, прилагах наученото, развивах умения, способности и подход към децата. Чувствах, че ставам все по-добра с всеки изминал ден.
Аз ги учех да смятат, да четат, да развиват въображение, да имат добър ролеви модел а те ми припомняха какво е да МЕЧТАЕШ, да живееш тук и сега и да се радваш на малките и истински неща в живота! Едно дете най-добре може да ти припомни какво е да живееш истински!
В мен се породи желанието да стана част от живота на ВСИЧКИ ДЕЦА В БЪЛГАРИЯ (поредната безумна мечта си помислих аз първоначално), да допринеса с времето, грижите, подхода, знанията, примера си, за благоприятното израстване и развитие на децата. Разбира се, нямаше как да се клонирам. Казах си:
„Защо да не създам място, където да се съберем хора, които обичат децата, искат да работят с деца, искат да се учат и да се развиват в тази сфера.“
Получих голяма подкрепа от важните хора в живота ми и реших да направя „скок на вярата“ така, както децата се хвърлят в неизвестното и през август 2016 г. създадох Papilon.
От момиче, което обича деца и работи като детегледачка, вече бях собственик на агенция за детегледачки.
В този момент не осъзнавах колко много препятствия и предизвикателства ще срещна в този път, който сама си проправих. Бях като малко бебе, което тепърва се учи да прохожда. Времето и опитът ме учеха, намерих си невероятни ментори, от които се уча и черпя знания всеки ден.
От 2016 г. до момента придобих много знания и умения, които продължавам да надграждам и продължавам да усъвършенствам себе си.
Най-важното е, че в момента обучаваме и развиваме хора, които работят с деца. Помагаме на родителите в отглеждането, растежа и развитието на техните деца. Екипът ни се разраства с всеки изминал ден и за нас е удоволствие да допринесем децата в България да се превърнат в пълноценни и възрастни!
Моята лична мисия е да създадем по-добра среда за децата в България и всеки, който се припознава в тази мисия е добре дошъл в семейството на Papilon!
Автор: Сениха Хазим