Откакто съществуват родители и деца, родителите се чудят как да направят така, че децата им „да са добре“. Търсенето на щастието и удовлетвореността от живота има много дълга, понякога драматична, друг път трагикомична, история.
Как търсим щастието у нас, на какво разчитаме и можем ли наистина да го постигнем за децата си?
На тези въпроси ще се опитаме да отговорим в настоящата статия. Минаха годините, в които родителите искрено вярваха, че най-важното е децата им да получават само отлични оценки. Този мехур десетилетия наред се рееше из вярванията и убежденията на хората.
Докато накрая се пукна!
Оказа се, че да имаш по-високи оценки от всички останали по никакъв начин не ти гарантира хубав живот. На всичкото отгоре все повече научни изследвания започнаха ясно да посочват един дразнещ факт – че хората със среден успех в училище често се реализират по-добре в живота и са по-успешни от пълните отличници. Явно това не е пътят към щастието.
Повлечени от политическите промени и кризата в ценностите в края на 20-ти век, много хора се опитаха да открият разковничето към щастието и хубавия живот в отричането и пълното преобръщане на предишните препоръки, вярвания и убеждения.
Така на мястото на принципите за ред, организация и правила бяха приети идеите, че трябва да има пълна свобода, никакви ограничения, никакво съобразяване с външни авторитети и институции.
Липсата на правила и ред направиха ли децата по-щастливи? Вече знаем отговора – категорично не.
Повечето деца, живеещи в тази „свобода“, растат без ясна ценностна система, объркани, неумеещи да полагат усилия, за да постигат високи цели, а думи като „отговорност“, „ангажимент“, „постоянство“, „развитие на себе си“ и т.н. за тях са неразбираеми.
Не ни подминаха и разни западни моди в търсене на щастието.
Една от тях беше, че винаги и независимо от всичко, най-важно е детето да се харесва и да се приема такова, каквото е, да има висока самооценка.
Вярването, че винаги и при всякакви обстоятелства, каквото и да правиш или да не правиш, ти си добър, ценен и страхотен човек, от един момент нататък води до депресии и всякакви психични разстройства, свързани с разкъсването на връзката вярвания – желания – реалност. И тази крайност се оказа, че не води до щастие.
Нима търсенето на щастие се оказва просто някакъв мираж?
За наша радост решение всъщност има!
През вековете хората са събирали зрънца мъдрост, последните 100-200 години тези зрънца са били допълнително изследвани и доказани от науката и в днешно време вече имаме “рецепти“ за щастливи деца.
Те не се крият в „тайнствени“ принципи, новооткрити от хора, твърде ентусиазирани да отрекат всичко познато или самопровъзгласили се за пророци с мистични връзки със зодии, планети, вселенски сили и т.н. Тези рецепти не са и твърде лесни.
Повечето изискват време, усилия, постоянство и търпение от хората около децата.
Но пък резултатът може да се приеме за гарантиран!
И така, какво е необходимо, за да се чувства едно дете щастливо?
Най-простичко казано, децата имат 2 основни големи потребности: да оцеляват (да са живи и здрави) и да се развиват (да реализират заложените в тях потенциали).!
Щастието за тях е, когато на тези две потребности се отговаря адекватно и пълноценно. Тук малко ще задълбаем, но ще подминем по-биологичните теми като подходящото хранене и ще се фокусираме върху сферите, свързани с психичното развитие и психичното благополучие.
Вече споменахме, че отговарянето на потребностите им е най-важното нещо. Тук обаче е важно да се направи едно ключово уточнение. Важно е да се отговори на истинските потребности по адекватен начин. Много родители допускат грешката да мислят, че когато изпълняват всяка прищявка или каприз на детето и това е отговаряне на потребностите му. Нищо подобно!
Не е отговаряне на потребностите да дадеш на детето пакет със солети или чипс, защото е „гладно“.
Не е отговаряне на потребностите да му купиш играчка, за да спре да мрънка и да се тръшка.
Не е отговаряне на потребностите да му пуснеш детски предавания по телевизията, защото така стои мирно, не пречи, не разхвърля и не досажда.
Всичко това са примери за провал в задачата да се отговори адекватно на потребностите на детето. Понякога да оставиш едно дете да пореве повечко и да не получи желаната, но напълно излишна играчка, може да бъде изключително полезно за него – така се научава, че не всичко се получава с рев, че не може да ви манипулира винаги и за всичко, че е по-важно качественото общуване с хората, отколкото трупането на вещи.
Нещата, които правят децата истински щастливи са още:
– да откриват света. Това е едно грамадно и интересно място, за което те имат вроден вътрешен подтик да изследват, експериментират, изучават.
Давайте им тази възможност, нека не всичко са ограничения и „не може“. Някой път може да счупят чаша или да паднат от колелото, но това са стъпките на едни истински откриватели, експериментатори и мислители;
– да играят. Играта е най-естественият начин на хората да учат. За децата тя е изключително важна за натрупване на първоначален житейски опит.
Най-добре е колкото се може по-често и вие да се включвате в игрите им. Те ще ви очакват с желание, ще засилвате положителната връзка помежду си, ще учат от вас, а вие ще имате възможност да се потопите за няколко минути обратно в детския свят, което е много, много зареждащо за един пораснал човек;
– да имат предизвикателства, да преживяват успехи и победи, но благодарение на положените от тях усилия, не да се получава всичко наготово. Давайте им предизвикателства, подходящи за възрастта им и не им давайте наготово решенията, нека си дават сметка за цената на успеха като усилия и постоянство;
– да общуват с възрастни и деца, да получават качествено внимание. Социалните контакти подготвят децата за цял живот на общуване с други хора. Това общуване е особено важно за нас, хората, които живеем в едно силно взаимосвързано общество, а не като изолирани индивиди;
– да преживяват качествен емоционален контакт. Всяко нещо, което се случи в живота на едно дете, то го приема и преживява чрез емоциите. Старайте се да му осигурявате среда, в която емоциите му, радостите, мъките, страховете, интересите ще бъдат виждани, чувани, отговаряни.
– да се чувстват приемани, уважавани и зачитани. Възприемането на детето като личност силно подкрепя и стимулира развитието му. Давайте му възможност да взима решения, тези, които са изпълними, дори и незрели, нека ги пробва. Показвайте му, че го приемате и уважавате мнението му и желанията му (не капризите, а смислените желания).
– да се отговаря на истинските им потребности, да живеят в атмосфера на любов. Отново повтарям най-важната съставка, която включва в себе си всички останали. Когато общуваме или се грижим за едно дете, нека изхождаме от него и неговите истински потребности, а не от това, какво на нас ни изглежда най-правилно или, значително по-зле, най-удобно. Децата не се раждат на този свят, за да са ни удобни. Те са тук, за да го открият, разберат, овладеят и кой знае, може би за да го подобрят, ако успеят.
Нека направим така, че да увеличим максимално шансовете им да постигнат тези цели.
Няма съвършена „рецепта за щастие“. Все пак, ако използвате специалната смес от важни и необходими за развитието на едно дете „съставки“, която описахме тук, може до голяма степен да сте уверени, че вървите в правилната посока.
Автор: Методи Коралов.